Литият – една от най-ценните суровини на 21 век

Всяка епоха е имала своя стратегически ресурс – мед, въглища, нефт, уран. 21 век вероятно ще е епохата на лития.

В много отношения литият е парадоксален елемент. В Менделеевата таблица той стои под номер 3, веднага след водорода и хелия, което би трябвало да предопределя огромното му разпространение в природата. Но поради неговите химически свойства (лесно се трансформира), както и поради липсата на естествени процеси, където да се синтезира, на практика неговата концентрация е средна, а в чист вид поне на Земята не се среща никога.

Даже при това положение само в морската вода от него се съдържат стотици милиарди тонове, не по-малко има и в земната кора. Проблемът е в това, че да добиваме ефективно литий ние сме се научили само от суровини (в частност утаечни глинести породи) и то с огромни разходи на енергия. Точно тези запаси се оценяват само на десетки милиони тонове, при това те са съсредоточени в различни точки на планетата – повече от половината се падат на Южна Америка, а останалите на Китай, Австралия, САЩ и Русия. Но търсенето расте. Находището Salar de Uyuni в Боливия съдържа от една четвърт до половината от световните запаси от литий.

На лития е обърнато внимание след Втората световна война. Той се използва при производството на стъкло и керамика, в нефтохимията, металургията, медицината, но най-агресивният потребител от края на миналия век е електрониката. Поради своето малко атомно тегло литият е уникална суровина за акумулаторните батерии – капацитетът на Li-Ion батериите е значително по-висок от останалите електрохимични конкуренти. В резултат, с навлизането на мобилната електроника скочи и търсенето на литий. Днес в света се добиват над 600 000 тона ежегодно – и ако този елемент се използваше само за батерии на лаптопи и телефони, количествата му щяха да стигнат до края на столетието. Но през 21 век в играта неочаквано се включиха електромобилите и домашните електростанции. Така ситуацията придобива кризисен характер.

Автомобилните и битовите акумулатори се различават само по своя капацитет и в тях литият отново проявява своя парадоксален характер. Сега цената на лития се равнява приблизително на 5-10% от себестойността на батерията в електромобила. С други думи, изглежда че има мегдан – даже цената нарасне многократно, електромобилите пак ще се купуват. Проблемът е в това, че без литий няма акумулатори, а той става все по-недостъпен.

Вероятно сте чували думите на Елън Мъск – за да може Tesla Motors да произведе половин милион електромобили годишно, компанията трябва да узурпира цялото световно производство на Li-Ion батерии. Тя обаче не е сама – големи планове в тази насока имат и VW, Toyota, GM, както и китайската BYD Auto (една от първите по произведени хибридни автомобили). Според прогнозите, към 2025 г електромобилите ще утроят литийния пазар.

Производителите на литий не са в състояние да се справят с това търсене, което автоматично означава експоненциален скок в цените. Впрочем, те и така са нараснали значително – грубо казано, само за последните две години цената на литиевият карбонат (основен полуфабрикат при производството на литий) е нараснала три пъти и това не е пределът. Според анализаторите, таванът засега не се вижда.

Това разбира се не означава, че цената ще нараства безкрай. Както при всяка суровина, с нарастването на търсенето и съответното поскъпване, в играта ще се включат нови участници и нови фактори. Нареченият вече “белият нефт” литий вече е привлякъл вниманието на добиващите компании, затова можем да очакваме, че добивите от него в бъдеще само ще нарастват.

Вторичният пазар също ще каже своята дума. С нарастването на броя на електромобилите и домашните електростанции, пропорционално ще нарастват и излезлите от употреба акумулатори. Тези батерии не се изхвърлят, а се преработват – в процеса се извлича около три четвърти от съдържащия се в тях литий.

Освен това, специалистите отбелязват успехи в ефективността на приложение на лития. За съхранение на един киловатчас днес се използва по-малко от ценния метал, отколкото преди пет години. Редица компании също бележат успехи в новите разработки – например, Tesla Motors е успяла да замени въглерода със силиций.

И накрая, постоянно се правят опити за замяна на лития с алтернативни технологии – водород, нови електрохимични и механични системи за натрупване на енергия. Тук успехите са скромни, но учените все още не са ги отписали.

В резултат на всичко това, можем да нарисуваме такава картина. Търсенето на литий ще нарасне многократно през следващия половин век. Цената на суровината през този период ще покаже значителни колебания – в пъти в една или друга посока. Впрочем, според мненията на анализаторите, още през първата четвърт на този век треската за литий ще позатихне заради новите технологии за акумулиране на енергия.

Така, че основната задача на производителите на електромобили е да издържат поне още десетина години. Например, Tesla Motors и BYD правят всичко възможно да си гарантират нужните количества литий за този срок по разумни цени. А как ще постъпят останалите? Сигурен съм, че ще намерят начин…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: